ДЕФЕКАЦИЯ / ИЗХОЖДАНЕ - ХЕМОРОИДИ

ДЕФЕКАЦИЯ - ИЗХОЖДАНЕ, АКАНЕ

Дефекация (разговорно: изхождане, акане, вулгарно: сране, диалектно: какане) е действие, при което живият организъм изхвърля изпражнения от храносмилателния тракт. 

Хората отделят изпражнения между няколко пъти дневно до няколко пъти седмично, а някои с лениви черва или запек - до един път седмично.

Вълнообразните движения от мускулни контракции, познати като перисталтика на стените на червата, придвижват изпражненията през храносмилателния тракт към ректума. Ампулата на ректума (анатомично позната като ampulla recti) служи за временно хранилище за изпражненията. 

Когато стените ѝ се разтеглят от постъпващите изпражнения, специални нервни рецептори за разтягане, разположени в стената на ректума, стимулират позив за дефекация. 

Често, ако нуждата не бъде задоволена навреме, отпадъците от ректума се връщат обратно в дебелото черво, където продължава абсорбирането на вода. 

Когато дефекацията се отлага за по-продължително време (човек се стиска), фекалната материя се втвърдява, което предизвиква запек.

Когато ректумът е пълен, увеличаването на вътрешноректалното налягане разтваря стените на аналния канал, позволявайки на изпражненията да навлезат в канала. 

С изтласкването им ректумът се свива и перисталтична вълна ги избутва извън ректума. Мускулите на вътрешния и външния сфинктер разтварят ануса и позволяват изпражненията да бъдат пропуснати.

По време на дефекация гръдните мускули, диафрагмата, стомашните мускули и тазовата диафрагма оказват налягане върху храносмилателния тракт, а дишането временно се прекратява, докато дробовете изтласкват диафрагмата надолу, за да окажат натиск. 

Кръвното налягане се увеличава в цялото тяло, а количеството кръв, изпомпвано от сърцето, намалява. Познати са случаи на смърт по време на напъване за дефекация, защото повишеното кръвно налягане предизвиква пробив на аневризмата или отлепяне на тромб.

Дефекацията може да бъде и неконтролируема (разговорно: насиране). Загубата на контрол може да бъде причинена от физическо увреждане, силни емоции, намалена абсорбация на вода в дебелото черво (диария). Виж мед. инконтиненция за повече информация.

Позата и времетраенето на дефекацията зависят от културните особености. 

В някои части на света като Източна Азия, в селските райони на България, Близкия Изток е общоприето да се кляка (обикновено става в т.нар. клозет, който представлява външна постройка с дупка в пода), докато в повечето от западните държави се използва тоалетна чиния. 

Също така при различните нации анусът може да бъде изчистен с вода (чрез поливане или на биде), тоалетна хартия, листа, царевична шума (в Япония) и т.н.

Клекналата стойка прави дефекацията по-лесна и пълна, защото клечането освобождава ректалния канал и изисква по-малко напрягане на мускулите за изпразване на ректума. 

Освен това клечането е по-хигиенично, тъй като се избягва инфекция от евентуално заразена тоалетна чиния, а и в клекнало положение бутовете на задните части се разтварят напълно и изхождането става по-чисто, тъй като в по-малка степен се замърсяват анусът и задните части.

Две независими научни изследвания, едното, извършено от Медицинския университет в Тебриз, Иран и другото извършено в Sakura Medical Center, Toho University, Япония, сочат, че дефекацията в седнало положение е непълна и може да е предпоставка за развитието на чревни заболявания.

Според някои съвременни изследвания при хората, за които е характерна клекнала стойка при дефекация, рискът от хемороиди, апендицит, рак на червото и други заболявания е по-малък.

ХЕМОРОИДИ

Хемoроидите Шаблон:IPAc-en, са васкуларни образувания в аналния канал, които помагат за контролирането на изпражненията. Те се превръщат в патологични или израстъци[3], когато са подути или възпалени. Тяхното физиологично предназначение е да служат катo възглавница от артериално-венозни канали и съединителна тъкан.

Симптомите на патологичните хемороиди зависят от вида им. Вътрешните хемороиди се проявяват с безболезнено анално кървене, докато външните се характеризират с редица симптоми или ако са тромбозни със значителна болка и подуване в областта на ануса. Много хора неправилно назовават всеки симптом около ректума и ануса “хемороиди ”, но е необходимо да се изключат вероятните сериозни причини за симптомите. Точната причина за появата на хемороиди остава неизвестна и редица фактори, допринасящи за увеличаването на вътрекоремното налягане – особено запека - са смятани за причинители на тяхното развитие.

Първоначалното лечение на леки до умерени случаи на болестта се състои в увеличение на приема на баластни вещества, течности през устата за хидратация, НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства) за справяне с болката, почивка. Определени процедури могат да се приложат, ако симптомите са тежки или не се подобряват с консервативно лечение. Оперативното лечение се препоръчва на тези, които не се подобрят от процедурите. Около половината от хората могат да имат проблеми с хемороиди в някакъв етап от живота си. Изходът обикновено e добър.

Признаци и симптоми

Външен хемороид в областта на ануса на човек

Вътрешните и външните хемороиди може да се проявят по различен начин, но при повечето хора може да има комбинация от двaта вида.[2] Кървене, което да е достатъчно, за да причини анемия е рядкост,[5] а животозастрашаващо кървене е още по-рядко.[6] Много хора се срамуват от проблема си и [5] най-често търсят лекарска помощ само когато е напреднал.[2]

Външни

Ако не са тромбозни, външните хемороиди могат да причинят по-малко проблеми.[7]Когато обаче са тромбозни, хемороидите са много болезнени.[2][3]Болката обикновено отминава за 2– 3 дни.[5] Подуването може да отнеме няколко седмици докато изчезне.[5] След заздравяването може да остане белег.[2] Ако хемороидите са големи, може да създадат трудности за поддържане на личната хигиена, може да предизвикат раздразване на заобикалящата ги кожа и сърбеж в областта на ануса.[7]

Вътрешни

Вътрешните хемороиди се проявяват с безболезнено, алено червено анално кървене по време на или след изхождане.[2] Кръвта обикновено покрива изпражненията, състояние познато като хематохезия, или остава на тоалетната хартия или капе в тоалетната чиния.[2] Самите изпражнения са обикновено нормално оцветени.[2] Други симптоми могат да включват слузест секрет, перианалнa маса, ако има пролапс през ануса, сърбеж и фекална инконтиненция.[6][8] Вътрешните хемороиди обикновено са болезнени само, ако са тромбозни или некротични.[2]

Причини

Точната причина за появата на симптоматични хемороиди е неизвестна.[9] Смята се, че редица фактори играят роля, включително: нередовна дефекация (запек или диария), липса на физически упражнения, хранителни фактори (бедна на баластни вещества храна), повишено вътрекоремно налягане (продължително напрягане, асцит, вътрекоремно образувание или бременност), генетични фактори, липса на клапани през хемороидните вени, стареене.[3][5] Други фактори, които се смята, че увеличават риска, включват затлъстяване, продължително седене,[2] хронична кашлица и дисфункция на тазовото дъно.[4] Доказателствата за тези предположения са недостатъчни.[4]

По време на бременност натискът на плода върху корема и хормоналните промени предизвикват уголемяване на хемороидалните съдове. Раждането също води до увеличено вътрекоремно налягане.[10] При бременните жени рядко се налага хирургично лечение, тъй като симптомите обикновено преминават след раждането.[3]

Патофизиология

Хемороидните възглавници са част от нормалната анатомия на човека и те стават патологично заболяване само когато се появят анормални промени.[2] Има три основни възглавници в нормалния анален канал.[3] Те обикновено са разположени в странична лява, предна дясна и задна дясна позиция.[5] Те не се състоят нито от артерии, нито от вени, а от кръвоносни съдове, наречени синусоиди, съединителна тъкан и гладка мускулатура.[4] Синусоидите нямат мускулна тъкан по стените си, за разлика от вените.[2] Този набор от кръвоносни съдове е известен като хемороидален плексус.[4]

Хемороидните възглавнички са важни за континенцията. Те допринасят за 15-20% от налягането за аналното затваряне в покой и защитават мускулите на аналния сфинктер по време на преминаването на изпражненията.[2]При упражняване на натиск вътрекоремното налягане нараства и хемороидните възглавнички увеличават размера си, като спомагат за затварянето на ануса.[5] Смята се, че хемороидните симптоми се появяват, когато тези васкуларни структури се плъзнат надолу или когато венозното налягане се увеличи прекомерно.[6] Увеличено налягане на аналния сфинктер също може да е намесено в хемороидните симптоми.[5] Срещат се два вида хемороиди: вътрешни на горния хемороидален плексус и външни на долния хемороидален плексус.[5] Дентатната линия разделя двата региона.[5]

Диагностика

Степени на вътрешните хемороиди

Grade	Diagram	Picture
1
2
3
4

Хемороидите обикновено се диагностицират чрез физически преглед. Визуален преглед на ануса и участъка около него може да диагностицира външни или пролапсни хемороиди. Ректален преглед може да се извърши за откриване на тумори, полипи, уголемена простата или абсцеси.[2] Този преглед може да не е възможен без подходяща упойка, поради болката, въпреки че повечето вътрешни хемороиди не са свързани с болка.[3] 

Визуално потвърждение за вътрешни хемороиди налага аноскопия чрез устройство с куха тръба със светлина накрая.[5] Има два вида хемороиди: външни и вътрешни. Те се различават по местоположението си спрямо дентатната линия.[3] Някои хора могат да имат едновременно симптоматични версии на двата вида.[5] Ако е налице болка, състоянието е по-вероятно да е анална фисура или външни хемороиди, а не вътрешни хемороиди.[5]

Вътрешни

Вътрешни хемороиди са тези, които са в областта над дентатната линия.[7] Те са покрити със стълбовиден епителиум, който няма рецептори за болка.[4] През 1985 г. бяха класифицирани в четири категории, въз основа на степента на пролапс.[3][4]

• Степен I: Няма пролапс. Само видими кръвоносни съдове.[11]
• Степен II: Пролапс при упражняване на натиск, но се прибира сам.
• Степен III: Пролапс при упражняване на натиск и се прибира ръчно.
• Степен IV: Пролапс и не може да се прибира ръчно.

Външни

Тромбозни външни хемороиди

Външни хемороиди са тези, които са в областта под дентатната линия.[7] Те са покрити с близката анодерма и дистално от кожа, като и двете са чувствителни на болка и температура.[4]

Диференциална диагноза

Много аноректални проблеми, включително фисури, фистули, абсцеси, колоректален рак, ректални разширени вени и сърбеж имат подобни симптоми и могат да бъдат неправилно сметнати за хемороиди. Ректалното кървене може да е причинено от колоректален рак, колит, включително възпалително заболяване на червата, дивертикулит и ангиодисплазия.[11] Ако е налична анемия, вероятно потенциалните причини са други.[5]

Други състояния, които произвеждат анални образувания са: белези, анални кондиломи, ректален пролапс, полипии разширени анални папили.[5] Аноректални разширени вени, дължащи се на портална хипертония ( кръвно налягане в порталнaта венозна система) може да наподобяват хемороиди, но те са различно състояние.[5]

Профилактика

Препоръчват се множество профилактични мерки, включително да се избягват напъните при опитите за дефекация, да се избягват запек или диария, като се приема храна с високо съдържание на баластни вещества и се пие много вода, или да се приемат баластни вещества като хранителни добавки и да се правят достатъчно физически упражнения. ref name=Kaidar2007/>[12] Препоръчва се да се прекарва по-малко време в опити задефекация, да се избягва четенето в тоалетната ,[3] както и да се намали телесното тегло при хората с наднормено тегло и да се избягва вдигането на тежки предмети.[13]

Лечение

Консервативно лечение

Консервативното лечение обикновено се състои от приемане на храна, богата на баластни вещества, перорално приемане на течности, поддържане на хидратация, НСПВС, седяща вана и покой. [3] Доказано е, че повишеният прием на баластни вещества подобрява състоянието [14]и може да се постигне чрез промяна в храненето или с приемането на баластни вещества като хранителни добавки. [3][14] Доказателства за подобрения от седящите вани в който и да е етап на лечението обаче липсват .[15] Ако все се прилагат пак седящи вани, те следва да бъдат ограничавани до 15 минути.[4] Има налични много средства за лечение на хемороиди – кремове за мазане и супозиторни средства, но съществуват малко доказателства в подкрепа на ефективността им. [3] Съдържащи стероиди медикаменти не трябва да се прилагат за повече от 14 дни, тъй като може да причинят изтъняване на кожата. [3] Повечето медикаменти включват комбинация от активни съставки. [4] Тези средства включват: бариален крем като вазелин или цинкова паста, аналгетици, като например лидокаин и вазоконстриктори като адреналин [4]. Ползата на флавоноидите е съмнителна, а има и потенциални странични ефекти .[4][16] Симптомите обикновено преминават след бременност, поради което активното лечение често започва след раждането.[17]

Медицински процедури

Съществуват редица медицински процедури, които може да бъдат извършени в лекарски кабинет. Въпреки че обикновено те са безопасни, може да се получат рядко срещани странични ефекти като перианален сепсис .[11]

• Ластично лигиране обикновено се препоръчва в началото на лечение при хемороиди 1-ва до 3-та степен. [11]Това е процедура, при която върху вътрешните хемороиди поне 1 см над дентатната линия се поставя ластик, който пресича кръвоснабдяването на хемороидите. „Изсъхналите” хемороиди падат в рамките на 5 до 7 дни Ако ластикът е поставен твърде близо до дентатната линия, е възможно да се получат силни болки веднага след поставянето [3] Установено е, че процентът на излекуваните е около 87%[3], с усложнения до 3%. [11]
• Склеротерапията включва инжектиране на склерозант като фенол в хемороидите. В резултат на това венозните стени колабират и хемороидите се сбръчкват и изсъхват. Успеваемостта на лечението четири години след него е ~ 70% [3] и е по-висока от тази на ластичното лигиране. [11]
• Редица методи на изгаряне са показали, че са ефикасни за премахване на хемороиди, но обикновено се използват само когато другите методи са се оказали неуспешни. Тази процедура може да се направи с помощта на електрокаутеризация, инфрачервена радиация, лазерна хирургия, [3] или криохирургия [18] При хемороиди 3-та или 4-та степен съществува голяма вероятност от повторна поява. [11]

Оперативно лечение

При неуспешно приложени методи за консервативно лечение и по-прости процедури може да се приложат редица хирургически техники. [11] Всички хирургически процедури са свързани с известна степен на риск от усложнения, като например кръвоизливи, инфекция, анални стриктури и задържане на урина, поради непосредствената близост на нервите, снабдяващи пикочния мехур и ректума. [3]

Съществува и малък риск от фекална инконтиненция(неспособност за задържане на изпражнения), особено на течност, [4][19], при около 0% до 28% [20] Ектропия на лигавицата (мукозна ектропия) също може да бъде причинена след хирургическо отстраняване на хемороидите (заедно със стесняване на аналния канал).[21] Това е състояние, при което аналната лигавица излиза през ануса, подобно на лека форма на ректален пролапс [21]

• Ексцизионалната хемороидектомия е хирургическо изрязване на хемороидите, което се прилага само при тежки случаи. [3] То се свързва със значителна следоперативна болка и обикновено налага 2-4 седмици за възстановяване. Въпреки това ползите в дългосрочен план са много по-добри при хемороидите от 3-та степен, в сравнение с процедурата с ластична лигатура. [22] Този тип лечение се препоръчва в случаи на тромбозирали външни хемороиди, ако се извърши в рамките на 24-72 часа. [7][11] Глицерил тринитратът е мехлем, който намалява болката и помага за по-бързото заздравяване.[23]
• Доплер-направляваната трансанална хемороидална деартеризация е процедура с минимално инвазивен характер, която използва ултразвуков доплер за точно определяне на местонахождението на артериалния кръвен приток. Тези артерии след това биват „отвързани“, а пролапсиралата тъкан се възвръща към нормалната си позиция. При тази операция съществува по-голяма възможност за повторна поява на хемороиди, но усложненията в сравнение с хемороидектомията са много по-малко. [3]
• Ушивната хемороидектомия, позната също като хемороидопексия, е процедура, която включва отстраняване на по-голямата част от необичайно уголемената хемороидна тъкан, последвана от репозициониране на остатъчната хемороидна тъкан обратно към нормалното ѝ анатомично положение. По принцип е по-малко болезнена и се свързва с по-бързи възстановителни и заздравяващи процеси спрямо пълното отстраняване на хемороидите. [3] Въпреки това обаче шансовете за повторна поява спрямо традиционната хемороидектомия са много големи, [24] като поради този факт операцията се прилага при хемороиди от 2-ра и 3-та степен. [11]

Епидемиология

Трудно е да се установи колко често срещани са хемороидите, защото много хора страдащи от хемороиди не се консултират с лекар.[6][9] Смята се, че поне 50% от населението на САЩ е бива засегнато от симптоматични хемороиди в определен период от живота, както и че около 5% от населението в определен период страда от хемороиди. [3]

И двата пола могат да имат приблизително еднаква честота на състоянието[3], като най-разпространено е при хора между 45 и 65-годишна възраст.[5] По-често срещано е при европеидната раса[25] и при хората с по-висок социално-икономически статус [4] Дългосрочните резултати обикновено са добри, въпреки че при някои пациенти могат да се получат повтарящи се симптоматични епизоди [6] При много малка част от пациентите се достига до хирургическо лечение. [4]

История

Английска миниатюра от 11 век. Отдясно е показана операция за отстраняване на хемороиди.

Първото известно споменаване на това заболяване е от 1700 ВС в египетски папирус, в който се дава следният съвет: "...Приготви по тази рецепта мехлем с голяма защита: листа от акация, смлени, смесени, сварени заедно. Намажи на лента от фина памучна тъкан от сместа и се постави в ануса, за да се възстанови веднага”[26]

В 460 ВС в Корпус Хипократикум се обсъжда лечение, подобно на съвременното лигиране: "И хемороидите може да се лекуват чрез пробождане с игла и завързване с много дебел вълнен конец и да не се пипат докато сами не паднат, като винаги се оставя един и когато пациентът се възстанови, да започне да се лекува с хелеборус ".[26]

Хемороидите може би са били описани и в Библията, като на места е използвана по-архаичната дума “емероди”. [5][27] Целз (25 BC - AD 14) описва процедурите лигиране и ексцизия, като обяснява възможните усложнения[28] Гален препоръчва прекъсване на връзката на артериите на вените, като твърди, че така се намалява болката и разпространението на гангрена.[28]

Сушрута Самхита, (4-ти - 5-ти в.)., дава описание, подобно на това на Хипократ, но подчертава чистотата на раната.[26] През 13 век европейски хирурзи като Ланфранк от Милано, Ги Дьо Шолиак, Анри дьо Мондевил и Джон от Арден постигат голям напредък и развитие на хирургичните техники. [28]

Първото използване на думата "хемороиди" на английски се среща в 1398 г., получена от старофренски "emorroides", от латински "hæmorrhoida ae",[29] на свой ред от гръцки "α ἱ μορροΐς" ( хаймороис ), "кървящ", от "α ἷ μα" (хайма), "кръв"[30] + "ῥόος" (роос), "изтичане, течение",[31] itself from "ῥέω" (рео), "тече".[32]

Типове хемороиди и симптоми

Два от най-често срещаните типове хемороиди са външни и вътрешни хемороиди.

• Външните хемороиди са по външната страна на аналното отвърстие. Могат да бъдат болезнени понякога, да се подуват и да дразнят. Често срещан симптом е сърбеж, поради дразнене на кожата.
  • Ако кръвоносният съд се разкъса и се формира тромб, тогава имаме налице тромбозен хемороид.

• Вътрешните хемороиди се намират вътре в ректума. Най-често са безболезнени и повечето страдащи от тях не подозират, че ги имат. Може да кървят, ако се раздразнят. Неизлекувани навреме, вътрешните хемороиди може да доведат до пролапс и прищипване.
• Пролапсни хемороиди са вътрешни хемороиди, които са толкова разширени, че са изтласкани извън ануса.
  • Ако аналният мускул (сфинктер) получи спазъм и заклещи пролапсните хемороиди извън аналното отвърстие, се прекъсва кръвният поток и хемороида става прищипан хемороид.

Разпространение

Хемороидите са много често срещани в индустриалните държави. Изчислено е, че докато навършат 50 години повече от половината от американците заболяват от хемороиди. Въпреки това, малък брой хора търсят медицинска помощ. Само 500 000 хиляди човека са били лекувани от хемороиди, 10 до 20% от тях са преминали оперативна намеса.

Причина

Причините за хемороиди включват генетична предразположеност (слаби стени на ректума), напъване придефекация, твърде голямо напрягане върху ректума поради неправилна стойка (известно е, че нациите, където изхождането става в клекнала поза страдат по-рядко от хемороиди) или мускулен тонус. Запекът, хронична диария, неправилни тоалетни навици (твърде дълго заседяване, четене) или прекомерно чистене с тоалетна хартия, стискане (потискане на позивите за дефекация) и бедна на баластни вещества храна също допринасят за развиването на хемороиди.

Недостатъчна хидрация (причинена от недостатъчно поемане на вода или пиене на прекомерно количество диуретични течности като кафе или кола) може да втвърди изпражненията, което довежда до дразнене на хемороидите.

Застоялият начин на живот и генетична предразположеност също се явяват допълнителни фактори.

Профилактика

Профилактиката на хемороидите включва пиене на повече течности, консумация на повече баластни вещества, движение (разходки, гимнастика), правилна поза в тоалетната, намаляване на времето за изхождане и напъване. Използването на стегнато бельо също допринася за дразнене и нисък мускулен тонус в тази област и създава условия за развитието на хемороиди. Някои страдащи от хемороиди казват, че без долно бельо се чувстват по-добре. Течности, съдържащи се в чревният тракт, също може да действат като дразнители и да създадат предпоставки за хемороиди. Затова се препоръчва измиване с хладка вода и сапун вместо употреба на тоалетна хартия (която дразни кожата).

Изследване за хемороиди

Представлява оглед на ануса и аналната област за външни или пролапсни хемороиди, и ректален преглед. С това изследване се проверява за хемороидни издатини и индикации за ректални тумори или полипи, увеличена простата и абсцеси.

След потвърждение за наличие на хемороиди, може да се извърши изследване с медицинско устройство наречено аноскоп. То представлява куха тръба с осветление отпред, която позволява на доктора да прегледа ректума за вътрешни хемороиди и за полипи.

По-нататъшни изследвания като сигмоидоскопия и колоноскопия също могат да бъдат извършени. При сигмоидоскопията се изследва вътрешната повърхност на сигмовидното черво, докато колоноскопията позволява да се прегледа цялото дебело черво. Търсят се разширени съдови пространства, които са признак на тромбоза.

Лечение

Лечението на хемороидите варира според риска и ефективността. Различните хора подхождат към проблема по различен начин. Някои от начините са изложени по-долу:

Временно облекчение

За много хора хемороидите са незначително и временно състояние, което ще се излекува от само себе си. В тези случаи се използва измиване, вместо тоалетна хартия (с биде или ръчен душ), студени компреси.

Медицински свещички, (като Anusol) също облекчават болките в ранни стадии на хемороиди и спират развитието им. Важно правило е аналната област да се поддържа чиста и да се маже с крем (за хемороиди или просто зехтин).

Природни методи

Някои хора постигат успех с използването на естествени природни методи за лечение и спиране на хронични стадии на хемороиди. Те включват:

• Намаляване на аналното напрежение и постигане на максимално лесно изхождане чрез усвояване на клекнала стойка. 
• Последните научни изследвания показват, че клекналата поза, с колене допрени до гърдите, разтваря оптимално аналният проход и същевременно използва пълноценно коремните мускули за изтласкване съдържанието на дебелото черво навън, така намалявайки до минимум налягането върху анусa и максимално улеснявайки дефекацията.
• Използване на билки и хранителни добавки, които заздравяват стените на кръвоносните съдове, като екстракти от конски кестен, бромелан, Styphnolobium и др. Пиенето на чист сок от алое също облекчава подутините и сърбежите.
• Външна употреба на естествени успокояващи агенти, като Алое вера.
• Консумацията на храни богати на баластни вещества като псилиум, пшенични трици, които поддържат съдържанието на червата рехаво и меко, което намалява дразненето на външните хемороиди.

Традиционно лечение

Някои по-тежки случаи налагат интервенция със следните методи:

• Хемороидолиза / Галванична електротерапия: представлява изсушаване на хемороидите с електрически заряд, безболезнен и високо ефективен метод за бързо прекратяване на развитието на хемороиди.
• Лигатура с гумена лента: прилага се при вътрешни хемороиди под формата на еластична лента, която прекъсва захранването им с кръв. Няколко седмици по-късно обезкръвените хемороиди се олющват и падат по време на изхождане.
• Склеротерапия: склерозант (втвърдяващ агент) се инжектира в хемороидите. Това кара кръвоносните съдове да се откъснат и хемороидите биват изхвърлени.
• Криооперация: хемороидалната тъкан се умъртвява със замразяване. Рядко използван метод днес.
• Лазерна или инфрачервена коагулация: лазер, инфрачервен лъч или електричество се използва за да се изгори болната тъкан.
• Хемороидодектомия: хирургически способ за изрязване и премахване на хемороиди.

В някои случаи (тежки пролапси, опасни тромбози) единственият начин да се помогне е хирургическа намеса...OP+