ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА - УРИНА - ИЗПРАЖНЕНИЯ



Стомашно-чревен тракт на човек
1. Слюнчени жлези
2. Околоушна жлеза
3. Долночелюстна жлеза
4. Подезична жлеза
5. Устна кухина
6. Фаринкс
7. Език
8. Хранопровод
9. Панкреас
10. Стомах
11. Главен канал на панкреаса
12. Черен дроб
13. Жлъчен мехур
14. Дванадесетопръстник
15. Жлъчни пътища
16. Ободно черво
17. Напречно ободно черво
18. Възходящо ободно черво
19. Низходящо ободно черво
20. Тънко черво
21. Сляпо черво
22. Апендикс
23. Право черво
24. Анус

Храносмилателната система (Systema digestorium) представлява група от органи, свързани морфологично и функционално в една силно навита храносмилателна тръба. Простира се по цялото протежение на тялото като започва от устата и завършва с ануса.

Органите, които участват в изграждането на тръбата се различават по анатомотопографско положение, форма и устройство, което е в тясна връзка с функцията им.

Структурата на органите зависи и от вида на храната и начинът на нейното набавяне. Храносмилателната система генетично и функционално е свързана с дихателната система. Те имат и общи органи - фаринкс.

Храносмилателната система се подразделя на три отдела - преден, среден и заден, и допълнителни органи - слюнчени жлези, черен дроб и панкреас.

Храносмилателният апарат се разделя условно на две части: горен храносмилателен тракт и долен храносмилателен тракт, заедно с участващите в храносмилането големи жлези - черен дроб и задстомашна жлеза. 

Горен храносмилателен тракт
Уста и устна кухина
Долен храносмилателен тракт
Тръбестия характер на храносмилателната система показва сравнително обща структура на тъканите с характерни особености при различните органи. 

Слизестите органи са изградени от три основни и един междинен слой. В посока от кухината на органа към повърхността му слоевете са както следва:
  • Лигавица. Покрива вътрешната повърхност на кухите слоести органи. По нейната повърхност винаги има известно количество слузест секрет отделян от жлезите. 
  • Подлигавица. Слоят е от хлабава влакнеста съединителна тъкан, който свързва лигавицата с мускулния слой. Осигурява възможност за самостоятелна подвижност на лигавицата. 
  • Мускулен слой. С малки изключения слоят е изграден основно от гладка мускулна тъкан. Слоят е доста дебел и е изграден от два подслоя. Първият е вътрешен и по-дебел и изграден от пръстеновидно разположени мускулни влакна. Вторият слой е надлъжен. 
  • Серозен слой. Изграден е от уплътнена съединителна тъкан и на повърхността си има еднослоен плосък покривен епител, наречен мезотел. 
    •
  • Адвентиция. Това е саединителнотъканна покривка, която не е покрита от мезотел. Практически това е външната обвивка на органите покриваща ги в тази част, където те не са в телесните кухини...OP+

    ОТДЕЛЯНЕ НА ПОЛЗВАНОТО

 УРИНА
Проба от човешка урина

Урина (на латински urina) е отпаден продукт на организма образуван в бъбреците посредством филтрация на кръвта. При клетъчния метаболизъм се образуват множество отпадни продукти богати на азот и други водоразтворими вещества, които трябва да се евакуират от кръвта. Този процес се извършва в бъбреците, а образуваната течност се нарича урина. Посредством спускане през пикочопроводите към пикочния мехур, където се съхранява за няколко часа и последващо изхвърляне навън през уретрата при уриниране организма се освобождава от урината. При повечето животни в урината се съдържат феромони и уринирането на определени места е свързано с маркиране на територията.

СЪСТАВ
При човека 95% от урината се състои от вода. Съдържа и редица органични и неорганични вещества както следва:
Органични съединения
Неорганични съединения
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ 
Пикочно-полова система
ИЗПРАЖНЕНИЯ
Изпражнения (на латински: faeces - фекалии, 
екскременти) представляват отпадъчен материал отделян от храносмилателното ситема на хора и животни. 

Нарича се още дефекална маса и се получава в резултат от жизнената дейност на организма. Те са неделима част от кръговрата на веществата в природата. 

Химическият им състав включва съединения, 
богати на органичен азот, които са от изключителна важност за жизнените процеси на растенията. 

Като отпадъчен продукт те се използват широко в селскостопанската практика за наторяване и облагородяване на почвата.

В ежедневния език изпражненията се наричат „лайна“ (в ед.ч. лайно). В повечето европейски култури те са считани за мръсни и понякога думата се заменя с евфемизми — „фекалии“, „ако“, „говно" (повече за животни, докато„лайно" е за хора)'. 
Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.
Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора, чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно неприятен или дразнещ. Този вид евфемизъм се използва във връзките с обществеността и в политиката, където понякога се нарича „двойна реч“. 
Също така, съществуват и евфемизми от суеверие, основани (съзнателно или несъзнателно) върху схващането, че думата има сила да донесе нещастие, както и религиозни, основани на схващането, че някои думи са свещени и неприкосновени или че някои думи излагат на духовна опасност (табу; виж. Етимология и Религиозни евфемизми).
Българският евфемизъм е: „непрегоряла тор“. 
Други думи със сходно значение са:
  • „фъшкия“ (изпражнение на животно, често домашно),
  • „барабонка / бибенка / бибиренка“ (изпражнение на животно,коза, овца - типично за региона около град Левски и град Тервел),
  • „курешка“ (птичи изпражнение),
  • „дарадонка“ или „дръдонка“ (много на брой твърди изпражнения със сферична форма и диаметър около 10-15 мм., отделяни едновременно),
  • „гремки" (синоним на дарадонки и дръдонки, но в други крайща на страната)
По формата на изпражненията може да се съди за животното, което ги е отделило. Това се използва например в лова за търсене на определен вид дивеч... Понякога може да се съди и за спецификата на индивида - възраст, размери.

В медицината (хуманитарна и ветеринарна) по външния вид на изпражненията може да се правят някои изводи за здравословното състояние на пациента. 

Подлагането им на химически и биохимичен анализ може да даде допълнителна информация. 

Изпражненията са част от жизнения цикъл на някои паразити, напр. кучешка тения...OP+

ОЩЕ 
Гуано
Копрофилия, скатофилия — фетишизъм към изпражнения






ПРАВО ЧЕРВО
Право черво

Правото черво, наричано още ректум (на латински: rectum) е последната част от дебелото черво и основната му задача е да складира натрупаните фекалии. То се явява пряко продължение на сигмовидното ободно черво, като започва от входа на малкия таз, минава направо през тазовата кухина и завършва с ануса.

Правото черво се състои от:


Тазова част, която е обособена на надампуларна част и ректална часта (на латински: ampulla recti) - разширение на правото черво, намиращо се преди ануса и имащо диаметър от 8 до 16 cм., но може да достига и до 40 cм.

И анална част, която завършва с анус.
Стената на правото черво е плътна и еластична с равномерно развит мускулен слой. Лигавицата 
му съдържа множество жлези, които произвеждат голямо количество слуз.

В субмукозата на ректума са разположени малки венозни сплитове. Те осигуряват бърза резорбция на течностите. Това анатомично устройство благоприятства прилагането на някои лекарствени средства през ректума.




Subscribe to: Posts (Atom)